ПРОГРАМА „ПОКОЛЕНИЯ“
"АТАНАС ПАЦЕВ. ПОРТРЕТИ И АВТОПОРТРЕТИ"
100 години от рождението на художника
юни – септември 2026
Откриване: 2 юни, 18:00 ч.
Изложбата „Атанас Пацев. Портрети и автопортрети“ е част от Програма „Поколения“ на Художествена галерия „Дечко Узунов“, филиал на Софийска градска художествена галерия, която има за цел да популяризира живота, творчеството и преподавателската дейност на Дечко Узунов. През 2026 се навършват 100 години от рождението на Атанас Пацев (1926 – 1999), който постъпва в Художествената академия през съдбовната есен на 1944 г. в класа на проф. Илия Петров, но избира да учи и се дипломира при проф. Дечко Узунов. По този повод Софийска градска художествена галерия представя експозиция с творби на художника, създадени в периода на 70-те и 80-те години на ХХ век, част от колекцията на Галерията.
За Пацев човекът отвъд статива е възможност за единение, или както сам пише: "При портретуването даваш и вземаш, разбираш неща от своя модел и от себе си, от онова общо, към което принадлежите." Софийската градска художествена галерия притежава едни от най-значимите негови портрети, които включват: Златю Бояджиев, художника, от когото се е учил; маргинализирани творци като Кирил Петров, Васил Бараков, Петър Младенов; заклеймените за книгата „Люти чушки“ Радой Ралин и Борис Димовски; студенти от Художествената академия, с които взаимно претеглят своите мисли, безпокойства и усещания за света и изкуството.
В експозицията са включени два двойни автопортрета, представящи непрекъснато питащия се и колебаещ се свръхчувствителен дух на художника; той като екстатично рисуващия човек; разтърсвания от съмнения Пацев, споделящ към своя маслен автопортрет:
Бялата е страшна боя. Тя прави цветовете сиви, умъртвява ги, но може да ги обобщи, да ги уплътни. И ето в този портрет с израз на уплаха, с недоверие към себе си, с осъзната немощ, върху издълженото парче платно има нещо цялостно. Той е пак разхвърлян, като всичко у мен. Но тази разхвърляност е с обща тъкан. Една единна разхвърляност. Бежови и зелени, те дават едно отчаяние. Да, има отчаяние. Гледам се и виждам своята слабост. Не мога да се преборя с проблемите на живописта. В цветовете има една белезникавост. Това е моето бяло знаме. Отказал съм се да се напрягам, да се напъвам, да се пъча. Слаб човек и слаб художник. И все пак продължавам да упорствам. Нима мога да се призная за победен. […]
Художникът със силата си се хвърля в широките води на паметта. Гмурка се като плувец и остава вътре като удавник, като жив удавник. Този зелен автопортрет наистина прилича на удавник. Нека бъде удавник. В повечето картини аз се давя и се хващам за сламка. Удавник за сламка. Тук съм само удавник без сламка, дали липсва сламката, или ми липсва желание да се хвана за сламка. Достатъчно е това, че няма сламка и автопортретът е под водата. Под водата, където светлината е пречупена (Дневници. Тетрадка № 11, 13 април 1982).*
* Размисли на художника по повод неговия автопортрет от 1982 г.
В рамките на изложбата може да бъде видян и филм, посветен на творчеството на Атанас Пацев.
Атанас Пацев Atanas Patsev
01.
Борис Димовски и Радой Ралин, 1977, маслени бои, туш върху хартия
Boris Dimovski and Radoy Ralin, 1977, oil pastel, Indian ink on paper
02.
Рисуването, май 1981, маслен пaстел върху хартия
The Drawing, May 1981, oil pastel on paper
03.
Васил Бараков, 8 ноември 1983, маслен пастел върху хартия
Vassil Barakov, November 8, 1983, oil pastel on paper
04.
Златю Бояджиев, 17 май 1972, маслен пастел върху хартия
Zlatyu Boyadzhiev, May 17, 1972, oil pastel on paper
05.
Автопортрет, 1982, маслени бои върху платно
Self-Portrait, 1982, oil on canvas
Инв. № 3739
The exhibition Atanas Patsev. Portraits and Self-Portraits is part of the Generations programme at the Dechko Uzunov Art Gallery, a branch of the Sofia City Art Gallery, which aims to promote the life, creative work, and teaching career of the artist Dechko Uzunov. The year 2026 marks the 100th anniversary of the birth of Atanas Patsev (1926–1999), who enrolled at the Academy of Arts in the fateful fall of 1944 in the class of Prof. Iliya Petrov, but chose to study and graduate under Prof. Dechko Uzunov. To commemorate this occasion, the Sofia City Art Gallery is presenting an exhibition of the artist’s works in the gallery’s collection created during the 1970s and 1980s.
For Patsev, the person on the other side of the easel represents an opportunity for unity, or as he himself writes: “In portraiture, you give and you take; you come to understand things about your model and about yourself, about that commonality to which you both belong.” The Sofia City Art Gallery holds some of his most significant portraits, which include: Zlatyu Boyadzhiev, the artist the artist whose disciple he was; marginalized artists such as Kiril Petrov, Vasil Barakov, and Petar Mladenov; Radoy Ralin and Boris Dimovski, who were denounced for their book Hot Peppers; and students from the Academy of Art, with whom he exchanged thoughts, concerns, and perceptions about the world and art.
The exhibition includes two double self-portraits that present the artist’s hypersensitive spirit, constantly questioning and wavering: Patsev as the man painting ecstatically, and Patsev, shaken by doubts, sharing his thoughts on his oil self-portrait:
“White is a formidable paint. It turns colours grey, deadens them, but it can unify them, make them denser. And here, in this portrait – with its expression of fear, self-doubt, and conscious helplessness – on this elongated piece of canvas, there’s something complete. It is still scattered, like everything in me. But this scatteredness has a common fabric. A unified scatteredness. Beiges and greens, they convey a sense of despair. Yes, there is despair. I look at myself and see my weakness. I cannot cope with the problems of painting. There’s an off-white quality in the colours. This is my white flag. I have given up trying to strain, to push myself, to show off. A weak man and a weak artist. And yet I continue to persevere. Can I really admit my defeat? […]”
“The artist throws himself into the vast waters of memory with all his might. He dives in like a swimmer and remains there like a drowned man, a living drowned man. This green self-portrait truly resembles a drowning man. Let it be a drowning man. In most of my paintings, I am drowning and clinging to a straw. A drowning man to a straw. Here I’m just a drowning man without a straw, whether because the straw is missing or I lack the desire to grab it. It’s enough that there’s no straw and the self-portrait is underwater. Underwater, where the light is refracted.” (Diaries. Notebook No. 11, April 13, 1982).*
*The artist’s thoughts on his 1982 self-portrait.
As part of the exhibition, visitors can also watch a film dedicated to the work of Atanas Patsev.