Историята на укреплението не е изцяло изяснена. Предполага се, че е построено през ХІІІ век, а целта му е била да пази прохода към град София (тогава крепост Сердика). В онези далечни времена Урвич е представлявала наистина непревземаема крепост, заобиколена от три страни от буйните води на река Искър.
Днес от крепостта са останали части от основите, от една бойна кула и от крепостната църква „Св. Илия”. Стената е ограждала площ с формата на трапец, дълга 350 м и широка до 150 м. Там, където крепостта е била уязвима, са се извисявали бойни кули. Останките на една от тях е запазена до днес на височина до 7 – 8 м с дебелина на стените до 1,20 м.
Най-често крепостта е споменавана във връзка с последните битки на цар Иван Шишман (управлявал 1371 – 1395 г.) срещу османските нашественици. След като превзели Ихтиман и Самоков, османците се насочили към София, но за да достигнат целта си, първо трябвало да обезопасят крепостта Урвич. Според местна легенда в построяването на укреплението участвали хора от всички околни селища. Когато османците неуспешно атакували няколко пъти крепостта, те решили да използват не сила, а хитрост. Били наясно, че войниците в Урвич от таен изход излизат през нощта, за да се снабдяват с прясна вода от реката, и решили да намерят тайната врата. Един ден пашата, предвождащ османската армия, хванал една овчарка от близко село и заплашил да убие невръстното й дете, ако не издаде къде е скритата врата на Урвич. Жената, която се била клела никога да не издаде тази тайна, за да спаси детето си, издала на пашата тайния вход и в мъката си се проклела Господ да я накаже. Според преданието предателството било наказано и овчарката се превърнала в камък. Така нападателите успели да изненадат нищо неподозиращите български войници, превзели крепостта и я сринали до основи.
Няма информация крепостта Урвич да е продължила да съществува след падането на България под османско владичество. Днес до крепостта се достига по утъпкана пътека, която започва от главния път между София и Самоков.